"Защото съм жена?", отговорила му тя.

"Не разбирам",  казало то.

Неговата  майка само го прегърнала и казала:

"И никога няма да разбереш!"

По-късно малкото момче попитало баща си:

"Защо мама плаче сякаш  без причина?"

"Всички жени плачат без причина", само това могъл  да каже баща му.

Малкото момче  пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ:

"Господи, защо жените плачат толкова лесно?"

Господ  отговорил: "Когато създавах жената, тя трябваше да е специална:

Направих раменете й достатъчно силни да  поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.

Дадох й  вътрешна сила да издържи  раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от него.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато  другите се отказват и да се  грижи за семейството си дори при болест и изтощение  без да се оплаква.

Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

 Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да  защити сърцето му.

Дадох й  мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога Бог изпитва нейната сила и  нейното решение да бъде до съпруга си непоколебимо.

 И накрая,  дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има  нужда. "Виждаш ли, сине",  казал Гoспод, "красотата на жената не е в дрехите,които носи, нито във фигурата, която има или в начина, по  който си сресва косата.